ЗНАЧЕНИЕТО НА ТАТУИРОВКАТА КАТО МОДЕН КАПРИЗ ИЛИ “ВИЗИТКА” ЗА ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ

Особените белези представляват отклонение от нормалния строеж или състояние на елемент от човешката външност. Криминалистиката проявява особен интерес към тях, тъй като се срещат рядко и носят висока идентификационна стойност. Те играят ключова роля при издирването на безследно изчезнали лица и разпознаването на трупове с неустановена самоличност. Важно място в групата на особените белези заемат татуировките.

Татуировка, това са особени морфологични признаци от външността на човек, които възникват вследствие на доброволна или насилствена намеса върху човешката кожа с помощта на технически устройства и приспособления. Те се явяват “своеобразен паспорт”[1] на човека.

Самият термин “тату” идва от полинезийският термин “татуа” – “знак, рисунка”. Татуирането се асоциира с културата на полинезийските маори, населяващи Нова Зеландия. Откритите в Египет татуировки върху мумии се датират към второто хилядолетие преди новата ера, което ги превръща в най-древните татуировки. Различна е целта на рисуването на татуировки в древността и в днешно време. Ако първоначално в тях се влага ритуален характер – да се представи тотемът, който се почита от човека, впоследствие от татуировките се черпи информация за принадлежността на човека (към определен род или племе); неговото място в йерархията на племето; заслугите, които има, а също така могат да илюстрират неговия жизнен път.

В Япония през XIX в. татуировките се асоциират с престъпността и по тази причина се забраняват със закон. Забраната отпада в средата на ХХ в.

Материали и инструменти

Първите багрила са на основа на въглерод с предимно черен цвят. С течение на времето за багрила се използват въглен, барут, изгоряла гума, превърната в пепел, смесена с вода или урина за образуване на паста. Приемало се е, че китайската боя е била най-качествена, но е струвала скъпо за онези времена. Постепенно еволюира и състава на мастилото, в което се включват неорганични пигменти, съдържащи желязо, хром, цинк, живак и т. н. а в днешните мастила се съдържат органични пигменти. Еволюират и иглите, с които са се правили татуировките – от животински кости, завързани с конец към обикновена или кибритена клечка заострена метална тел, игла за пробиване на кожа, спринцовка с медицинска игла, до съвременните инструменти. Интерес представлява техниката на Тебори майсторите (в Япония), които вместо татуировъчна машина използват специални дълги игли и умелите си ръце, с помощта на които постигат нужните отенъци на цвета за сметка на по-плътното оцветяване на кожата.

Чезаре Ламброзо първи обръща внимание на ролята на татуировката в живота на престъпниците. Според него те са израз на нравствения провал на личността. Чрез тях се предава криминалното “досие” на индивида, отношението му към държавните институции, тяхната ориентация и др. 

Татуировката, освен като особен белег на човек от престъпния свят се явява и негова “визитка”. На пръв поглед, за кратко време те предоставят богата информация за притежателите си. Тялото на престъпника се превръща в негово досие, което не всеки може да прочете. Именно липсата на единна система за класифициране на татуировките, затруднява тяхното тълкуване. Татуировките могат да бъдат класифицирани според много критерии, един от тях е темата им.

Класификация на видовете татуировки

  1. Култови и идеологически.

Култови татуировки си нанасят хора, които искрено вярват в техните магически сили. Те могат да бъдат свързани с основни религиозни течения, както и с принедлежността им към определени секти. Разполагат се предимно във видимата част на тялото: шията, врата, гърдите.

Идеологическите татуировки целят да покажат на околните, че техният притежател е безвъзвратно предан на определен обществено-политически строй и поддържа идеологията му. Такива татуировки са единични.

  1. Агресивно-заплашителни

В повечето случаи те се представят във вид на тематична рисунка или в застрашителни надписи и абревиатури. Агресивно-застрашителни татуировки си правят не само представители на криминалния контингент, но и много млади хора, желаещи да демонстрират на околните агресивният си характер. Татуират се на открити части на тялото – предимно на ръцете.

3. Мистико-магически

Това са изображения предимно на амулети и талисмани от известни религии и религиозни секти. По принцип са единични и в особено голям размер. Такива могат да бъдат знаци от зодиака, магически възли, келтски руни. На гърба предимно се татуира птицата феникс, възкръсваща от пепелта – като символ многократното възраждане или саламандър – не изгарящ в огъня. В много случаи мистичната или мистико-магичните татуировки се явяват плод на въображение и носят тайна, която е известна само на притежателят им.

4. Сексуално-еротични

Доста разпространени, срещат се преди всичко тематични рисунки, условни знаци и символи. В много случаи са нанасяни принудително, а част от тях показват сексуалната ориентация и предпочитания на татуирания. В много случаи са татуирани на видими места, но също така в областта на слабините или дупето, свидетелство за сексуално насилие над носителят им.

Ще приведем интересен пример. През 30-те години френският престъпник Шарл Бриго си татуира истински цветен шедьовър на гърдите си – порнографска картина. Свивайки ритмично мускулите си, татуировката оживявала – движела се. По време на Втората световна война е депортиран от Париж. Германски офицер забелязъл татуировката и след няколко дни Бриго бил убит, татуираната му кожа послужила да украса на папката на мъжът от СС.

5. Функционални татуировки

Голямо разнообразие на формите – абревиатури, надписи, знаци, символи или тематични рисунки. Този вид татуировки са единични и размерът им е в зависимост от функционалното им предназначение. Някои от функционалните татуировки прикриват местата през които си поставят наркотични вещества. В тези случаи те се съчетават с агресивно-заплашителни или демонстративни мотиви.

6. Криминалистически

В престъпния свят татуировката е средство за комуникация и носител на информация.  Чрез този вид татуировки се показва статуса и ранга на носителят в престъпното общество, което помага да се разбере по-добре неговата самоличността и мотивите му Наблюдават се и случаи, в които се смесват няколко стила с цел затруднение на “разшифроването” на информацията, която носят татуировките. Полицията за съжаление, само регистрира татуировките като особени белези на престъпника, в случая тялото на затворника се превръща в досие, което не всеки може да прочете. Татуировките разкриват тяхната история – за какво са в затвора (сълзата-убийство); колко години са там – бодливата тел, като всеки възел от телта сочи колко години е престоял. Символиката е доста различна от това, което обикновеният човек влага. Татуирането на кръст на гърдите сочи, че притежателят му е “Принц на крадците”, най-високият ранг в криминалните банди; трите точки- “Моят луд живот” – човекът е престъпвал закона и т. н.

В южноафриканските затвори, затворниците татуират цялото си тяло, за да изглеждат застрашително и да покажат, че отхвърлят обществените норми. Татуировките върху лицето в много случаи са комбинация между его и самоунищожение, но по този начин си печелят уважение зад решетките. Върху гърбовете на някои от тях се изписват “есета”, разкриващи житейски трудности, членуване в банди и изолиране от нормалното общество.

Ако татуировката съдържа достатъчно характеристики може да бъде проследена до конкретен индивид, да предостави информация, насочваща разследването към търсене на извършителя. Ще приведем следния пример: Група тийнейджъри открива тялото на жена в гора близо до Бронкс. Благодарение на снимките на татуировката на глезена ѝ жената е идентифицирана. Разследващите разкриват, че съпругът ѝ я е убил, макар той да отричал и посочвал, че тя го е напуснала. До това заключение се стига след като откриват молбата за развод, подадена от жертвата; наложената ограничителна заповед съпругът да я доближава; насилие спрямо жената и накрая нейното изчезване.

Татуировките са постоянни и в някои случаи единствено средство за идентификация. Ако в традиционните бази данни за пръстови отпечатъци, ДНК профили и зъболекарски статуси липсват данни за жертвата или заподозреният, идентификация не може да се извърши. С поставянето на видеокамери на обществени места и частни жилища се увеличава многократно възможността да се заснеме извършителят на престъпното деяние. В случай, че са взети предварителни предпазни мерки, които не позволяват да се извърши лицево разпознаване, ако извършителят има татуировка (на ръката например) и тя е заснета от камерата, това позволява стесняване кръга на заподозрените лица и по-голяма възможност за успешна идентификация на лицето, извършило престъпното деяние, след разпознаване.

В днешно време обаче се наблюдава “модна тенденция” сред всички прослойки от населението да се татуират. Това от една страна се дължи на появата и неограничения достъп до студия за татуаж, както и стремеж към подражание на някои кумири и идоли – филмови, футболни звезди и други известни личности. Ако в миналото татуировките са били характерни за престъпната прослойка от обществото, с което символично са се характеризирали като”свои” – “чужди”, то днес татуировките се наблюдават  и при голяма част от “нормалните” – обикновени граждани.

Независимо, че някои от татуировките са дискретни, а други на показ, добре обмислената татуировка може да каже много повече от думи или текст, формирайки част от живота на всеки човек.


[1] Броников, А. Г. Татуировки осужденных и их криминалистическое значение: метод. Разработка. М.: Академия МВД СССР, 1980, с. 7.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *